Не се
влюбвай в момиче, откриващо живот между пожълтелите страници, обагрени с черно
мастило. Дари любовта си на онова, с което танцуваше вчера в дискотеката. Тя
беше златокоса, с къдрави масури, дълги розови нокти и прилепнала рокля. Обади ѝ се, защото съм убедена, че ти е дала номера си. Не си мисли,
че заемаш важно място в живота ѝ – само снощи още няколко такива като
теб получиха възможност за връзка с нея. Но пробвай все пак. На първата ви
среща я заведи в кафенето пред блока ти. Не е много романтично, но за нея няма
значение. Пий бавно горчивото кафе, губи време, говорете си за новоизлезлите
филми и клюките за актьорите в тях. Други интереси няма да откриеш в тази
личност. С всяка минута губиш желание за каквато и да е вербална комуникация. В
речта ѝ няма красота, динамика, съвършенство - само елементарна
лексика, заучени „сложни” думички, изказани не на място, и смехотворни
сравнения, взети от някоя любовна латиноамериканска сапунка. Но ти не си с нея,
за да водиш разговори за театър, музика, политика или поезия. Изчакай нощта да
обгърне улиците с непрогледния си плащ и я заведи в апартамента си. Не е нужно
да я омайваш с топли прегръдки и нежни целувки. Притисни я до стената и съблечи
дрехите ѝ, защото оголването на тялото е изкушаващо по-лесно от
оголването на душата. Събудете се в късния следобед, когато слънцето е
доближило запада. Но това е без значение, защото денят е предназначен за
пътувания, опознавания, усмивки, запознанства, платонична любов, открития,
разходки, а вашата любов няма платоничен елемент… всъщност не си сигурен дали е
изобщо любов. През остатъка от деня може отново да се затворите в някое
квартално кафене, докато звездите огреят синевата. Втората вечер можете да
посетите някое нощно заведение. Танцувай с нея, обхождайки всяка част от
изкуственото ѝ тяло. Кожата ѝ е пропита с мириса на долнопробен
парфюм и цигарен дим. Пийте нискокачествена водка, която прогаря устните,
гърлото и гърдите; омайва съзнанието ти за кратко и после причинява главоболие.
Първоначално ти харесва, защото водката е евтина и леснодостъпна, но после
осъзнаваш, че няма нищо специално в нея и бързо губиш интерес; спиртът бързо те
омайва, но на сутринта си все толкова празен и самотен.
Не се
влюбвай в момиче, откриващо живот между пожълтелите страници, обагрени с черно
мастило. Тя ще иска да прекарвате следобедите си заедно по алеите на слънчеви
паркове и ще ти говори за Буковски и Хемингуей. Речта ѝ ще бъде плавна и обаятелна, изпълнена с метафори и
сравнения. Ще те води из музей и галерии. Ще ти подарява невинни усмивки, искрящи
погледи и топли прегръдки. А когато сребролунната светлина облее улиците, ще те
заведе в дома си. Ще извади прашна тетрадка от дъното на лавицата с книги и ще
ти прочете за своите мечти, пътешествия, заплетени емоции; ще ти разкрие своя
пищен малък свят. Ще ти поднесе чаша старо вино. Мекият му стипчив вкус ще докосне
плавно устните ти, ще усещаш как всяка глътка се спуска бавно по тялото ти,
впива се във вените и прегръща нежно изнуреното ти сърце. Дори след последната
капка ще усещаш сладостта му и вечно ще жадуваш за още.
Не се
влюбвай в момиче, откриващо живот между пожълтелите страници, обагрени с черно
мастило. Защото нейната любов не е за всеки - чиста, непокорна и страстна. А
животът е твърде кратък, за да стигнеш до последната глава от нейната книга.