Някой, някога, някъде

Някой някога някъде
с разрошени къдрици – като сред есенна буря горици;
на петия ден от юли – когато въздухът е напоен с мирис на зюмбюли;
на път със теснолинейка – където върху празната прогнила пейка
ще седи самотна овехтяла книга –

годините рисували с жълта четка   
потопена в бледоохрена багрина;
между страниците скрита виолетка,
чийто аромат все още внася ведрина.

Някой с цветнноуханни пръсти
на изгревна роса по пролет
дланите си между книгата ще скръсти
и страниците ще поемат своя полет.

Назад къдриците си ще отметне,
ще те погледне със усмивка на уют.
Душата му меко ще помилва сетне
безплътността на звездния ти абсолют.

И така на пейката през юли или май
свали една от звездите си и я подай
на този някой с виолетка или детелина,
който ще стопли душата ти с коприна.

Спорно

Ще живея бързо
и ще се прераждам.

Питам ви:

що е туй живот?

Борбата екриволичещ път:

с трънища

бунища 

бурени

и те дори разтурени;

неравен

бавен 

мръсен

с жестокост поръсен

скотски

идиотски

прогнил

и скрежа вкочанил

И после светлина!
„Нека бъде светлина!”

Спорно…

Няма ни Бог(дори с малка буква)

Ангели
Демони

Серафими

Самодиви

Сирени

Бледнеят като спомен.

                                            Цветовете във фантазията                                           
                                      няма.

Само пресилени

                                 „ лексеми”

Които:експлицират

на вътретекстово ниво

пластиката

на метапостранствения

универсум.

Ирония

Литература

Родна?Спорно…

ПишиУчи

Моли се

Следвай

Не изменяй

на „оня горе”

Има наказание

И после пак:

Обичай безрезервно

и пак, и пак, и пак

Само на последното вярвам!

Ricordi Italiani

Събуждаш се рано… дори може би е късно, и се качваш на колата. Багажът е натоварен, трудно побрал се и половината разпилян на задната седалка, защото не можеш да прецениш, кое няма да ти е най-необходимо за целодневното пътуване на гуми.

И така потегляш… минаваш граници, на някои чакаш с часове. Не ти слагат печати, защото сме модерни „европейци” и така без да се усетиш виждаш „Benvenuti in Italia”.

Останалото не може да се събере в букви...

Любовта е егоизъм

Любов? Не ми говори за любов. Колко аматьорско…

Този смисъл, който влагаш в „любов”, аз асоциирам с нужда за живот! И тази нужда е толкова егоистична… Любовта е взаимен егоизъм. Това е изконна нужда да се чувстваш ценен, сигурен и достатъчно добър за някого някога. Това е житейската проста потребност да получиш нещо, което нямаш – съмишленик в среднощно приключение под блясъка на осветения централен булевард с бутилка вино или нещо по-градусово горещо; приятел за разходка из близката изложба на автопортрети, за чиято художествена психология само ти имаш интерес да се замислиш; или поддръжник на твоите така пламенни разбирания и стремежи за хармония, които и ти не си сигурен, че успяваш да проумееш. Това е нуждата за китайско рано сутрин и ръце, в които да поплачеш. Любовта не е търсене на теми за разговор, защото думите лесно потичат една след друга, докато почти не заспите на тревата в парка. Тя е няма подкрепа и настървена борба рамо до рамо в малките всекидневни битки.

Макар и егоизъм, той е от специалните - взаимен. За него трябва порастване - да станеш духовно независим; да разбереш кой си, какво търсиш, за какво мечтаеш, към какво се стремиш. Трябва да опознаеш всяка извивка и цветен нюанс на своето съзнание, за да си способен да се противопоставиш на вселената сам. Необходима е безмерна мяра смелост, решителност и готовност за битка. Създай своя рамка за морал и гледай да е от гъвкав материал. После гравирай, дълбай, извивай, завъртай, оцветявай и режи, но гледай сечивата да са си твой. Не се съобразявай с традиции, култури, семейни или обществени норми. Моралната рамка си е твоя, свободата си е твоя. Пътувай, опознавай нови религии, разбирания, хора, общувай, учи нови езици, открий непознати изкуства. Излез от четирите стени на дома си и стани част от универсума.

А любовта… тя идва после. Намираш същия егоист като теб. Ти даваш. Той дава. Държите си ръцете като по филмите и си говорите сладникаво. След време осъзнавате, че всичко това е излишно. Защото ако любимия не е до теб в 3 през нощта с широко отворени обятия, ако не е усетил незабележимата нотка на трева в гласа ти по телефона… тогава и най-омайващите целувки на централния булевард, и шарените подаръци, и леката завист на заобикалящите няма да имат значение.

Да, любовта е взаимен егоизъм. Ти даваш нещо. Той дава нещо. Разменяте, сглобявате и така до края. Ех, колко ужасно красива себична черта…

Твоята душа

Заричам се да заключа в поезия

сънищата на твоята душа -

където с песенната си фантазия

тихо в ръцете ти мога да се сгуша.

Заричам се да извайвам пеперуди

с дъха си по меката ти кожа

и да събуждам крилати други,

с които небесата под нозете ти да сложа.

Заричам се да вплитам пръсти в твоите,

както бабите със спомени и хурка

си пазят здраво мъките и покоите

на щастие от старата къщурка.

Заричам се да те обичам жарно

с копнежи за прииждащото лято,

после ще забравям всичко календарно

и от две души ще се роди нетленно ято.

Обаянието е в малкото

Научи ме, че обаянието е в малкото –
когато си забравях чадъра нарочно,

за да се мокря под твоя…

и те лъжех, че имаш хубави очи

като на съседа от лявата къща,

а тайно бях готова да заменя китната си улица

за кривата ти вселенска пътека.

Обаянието е в малкото –
когато слушах разказите ти от вчера,

защото нямотата ми пред теб пирува…

и докосвах ръката ти до моята неволно

с огнен порив на свястна преднамереност,

а после по тялото усещах разхождащи се пеперуди,

които политаха в сянката от днешните катрани.

Научи ме, че обаянието е в малкото –

всекидневното телесно овехтява

около празниците на платоничното.

За детските огньове

Душата на поезията -
с аромат на кипежна пролет.
Пролет, донесена от дяволи.
Дяволи със серафимна сладост.

Утре за млечния ти силует
ще порицават катранени ти извивки.
Извивки на вероломните молби.
Молби за утопична ведрина.

И така, скъпо ми дете,
заплети огньове между белите коси
и положи душа върху скованата земя .
Запей в пролетни извивки…

Без търпение

*на най-прекрасната ми любов*

Чакам те без търпение.
Чакам да полетя в твоите,
ти да полетиш в моите
прегръдки.

Чакам те да докосна устни
до твоите треперещи,
а после да пиша неритмични поеми
по меката ти жадна кожа.

Чакам да сплета пръсти
между твоите горещи
и да обиколим света
с малка каравана.

А за пламната ми обич
чакането е напразно…
Тя пропуква граници,
а лепилото е некадърно.

А ти мен не чакай.
Ще отдам душата си
до прогаряща несвяст.
Моля те, вземи я!
И я отнеси към вечността ни.

Просто сряда

Жена се обича

по много начини -

с шарени букви

в неравноделни рими;

с горчив шоколад,

загърнат в искряща опаковка;

с копнежен аромат

на сутрешни целувки;

с прокъсани писма,

пътуващи седмица;

с бели орхидеи,

защото е просто сряда.

Жена се обича
с преиначена романтика.
Защото преиначеното е сладко.
Иначе вкусът ти привиква
към безвкусието на понеделниците.

За нощта

Обичай ме бързо и радикално,
като глътка долнопробно уиски.
Прекарвай студени пръсти
през сплетените ми коси
и рисувай ярки пориви с червило
по бледото ми пламно тяло.
Не ме обичай благо -
колко аматьорско!
Бъди нощна пеперуда
и се отдай на тъмата до несвяст.
С крилата си пораждай бури -
мощни, яростни и страстни.

А на сутринта ще си тръгна
като ледена комета.
Ти смени смачканите чаршафи
и запечатай с моето червило думи
за сребролунната ни бяс.
Всичко на финала ще бъде
евтин преразказ, с който
бегло ще обрисуваш на своите приятели
колко съм божествена!

Приказки за самодиви

Научих се да те обичам бавно,
с извивките на млечното си тяло.

Косите си за теб завъртам плавно,

в медените букли губя те изцяло.

После скривам в тях приказки чудати,
истории за дяволи и самодиви,

за ненавист и любов в карати,

за ледени огньове и кокичета игриви.

Преследвам те със плавни стъпки,
улавям погледа ти като пеперуда.

В кръвта ми засияват бели тръпки

и отново обичта ми избуява в полуда.