Слънчеви комети

Лъжата изкривява изкуството. 
То става грозно, гърбаво, 

с изтлели очи и уродлива усмивка. 

Звездите се губят в мъглата,

ярките комети умират в празнотата, 

слънцето жарко леденее. 

Душата остава гладна, куха, 

с несбъднати блянове, викаща за помощ,

недокоснала се до споделяне.

А душата е лято. 
Топлият въздух се напоява 

с детска глъч, пенливи вълни,

горещи дъждове и безсънни нощи. 

Той те сгрява, когато ти е студено. 

Обичате, когато си сам. 

Приготвя ти чай, когато си болен. 

Прегръща те, когато няма кой. 

Лятото на поезията поглъща 

и зимата, и есента, и пролетта. 

Има белота без студ,

оранжеви багри без дъжд, 

цветни пъпки без сезонен грип.

Защо да приемаш часовника на претенции и пози, 
когато имаш лятно безвремие?