Намиране

Пусти улици, празна самота,

дълбоки очи, загубили своята бистрота.

Чисти капки дъжд от оголени дървета

милват с монотонен грохот посивелите павета.

Вървя по калните пътеки

и се вглеждам в погледа на всеки -

поглед, пълен с тъга, болка и омраза -

очите се превръщат в перифраза.

Но зад тази печал, горест и страдание

има капки от любов, щастие, благоухание…

Отвъд мъката прозира изстрадана надежда,

упование зад ъгъла плахичко поглежда.

И продължавам да вървя по калните пътеки,

откривайки по нещо от себе си у всеки.

Наричайте ме странна, безумна или луда,

но все още се оглеждам в хорските очи с почуда.