„И после паля към Слънчака” – днешният блян, повод за гордост и бели петна
в съзнанието на средностатистическата българска младеж. Вече изречението
„Отивам на море.” не е свързвано със солената вода, а по-скоро с литри
нискокачествен, но разноцветен алкохол, чалга с нелогични текстове и много
тагове във Фейсбук.
Как да спадаме към елита на „Sunny-то”? Рецептата е лесна:
1. Карай към Слънчев бряг, знаеш как...
Слънчакът е крайната ви дестинация. Няма значения в кой град по българското
черноморие сте отседнали – денят винаги свършва и започва със Слънчев. Не
забравяйте да съобщите на всичките си „приятели” във Фейсбук, че пътувате
натам, още когато се качите на колата, автобуса или доброто, старо БДЖ. Не
забравяйте да прикачите и снимка, отразяваща нетърпението и щастието от
предстоящите напивания, забивки и изкуствен тен. Когато пристигнете на
уреченото място, отново задължително се тагнете в хотела, който съм напълно убедена,
че съдържа в името си „spa”, „resort” или „palace” . Ако сте в
околните курорти като Св. Влас, Несебър
или Равда, можете да пропуснете, защото те са твърде под нивото на Слънчев и
няма да сте достатъчно sassy пред „приятелите” си в
социалната мрежа, без значение, че никой от тях не изявява каквито е да е
зачатъци на интерес от вашето местоположение.
2. Хайде на Сaсao
Първото място, което е напълно наложително да посетите е Сaсao. Полъхът на мотива за
антирационална човечност те облива още при първите стъпки. Бетонните зверове те гледат с многобройнити
си празни очи, построени на мястото на мекия пясък. От бреговато ивица са
останали малки зачатъци, и те все така обрисувани с четката на човешката
немърливост. Кърпите са демоде. Кому е
нужна топлата прегрътка на горещия пясък? Толкова е по-fancy е да седнеш на пласмасовия
шезлонг с фрапе в
ръка от съседното барче с цена, многократно по-висока от себестойността, но все пак
си заслужава всяка стотинка, защото ще имаш рядкосрещаната възможност да се
снимаш със студеното кафе, на заден план с краката си и някое клюкарско
списание, разказващо за последните ексклузивни събития около идолите ти като
Николета Лозанова и Алисия. *Отново напомням, за процедурата „ choose
photo -> upload”.*
3. От първото ме хвана, Хавана-Тропикана - не мога да престана!
Изборът от нощни клубове е умопомрачително огромен, но малко са тези, в
които ходи „елитът”. Grand-ът отдаван стана
демоде. Сега „вървежни” са Bedroom, Брилянтин и Folk
club The 1 – името на последния само говори за мястото му в йерархията. Дрескодът е
един – бяла прилепнала тениска на Armani за „лошите батки”
(може и да е от пазара за 10лв. – в тъмното няма да се разбере много) или
бялата риза от абитуриентския бал с прилепнали дънки за изтупаните играчи.
Момичетата следват девиза за обратната пропорционалност – „колкото по-малко плат, толкова повече
богати батковци”. Сенките на очите са черни и опушени, старателно подчертани с
очна линия тип „котешко око” или „Клеопатра” и дълги изкуствени мигли за „нежно
провокативен поглед”.
Тук вече е моментът, когато трябва да извадите iPhon-a и да бомбардирате
Фейсбук със спам. Дайте всичко от себе си и покажете на какво сте способни –
тагвания *всеки от компанията ви трябва да отбележи локацията ви*, размазани
снимки на шарените шотове и хиенско преследване на фотографа в дискотеката, за
да можете да се отбележите в официалната страница на клуба отново във Фейсбук.
Рисуването на живописната картина около играта на палав тигър и игрива сърна е
непосилно дори за поддръжниците на Рококо. Да сте представител на нежния пол си е цяла богословия –
всички мазни батковци ви налитат, романтичните намеци са излишни; лесно намирате с кого да танцувате, а
наливането с безплатен алкохол е безпроблемно. Как ще се отплащате е друга тема…
Заключение
Многоцветни
напитки с неизвестни съставки, сипани в чаши с атрактивни форми и размери,
безсмислено украсени с хартиени чадърчета и шарени пръчици; страстни целувки,
лишени от каквито и да е чувства и емоции, заменени единствено от първични
желания и животински нужди; горчив аромат на евтина водка, оставила
безцеремонно спомена за себе си по пресушените устни и влажни дрехи; къси
рокли, крещящи "Ела ми!"; тежък грим, възпиращ досега на горните мигли до
долните; неонови светлини, изгарящи и без това изнурените очи - и всичко за
една нощ на едно място – Слънчев бряг.
Колко сладникаво...