Понякога

Любовта ми беше книга стара,
с измачкани корици,

пожълтели листа,
бежово петно -
разляно горчиво кафе.
Четях я понякога.
Сюжетът бе прост:
сребролунни нощи,
огрени безлюдни улици,
прекършени токове,
бримка на бедрото,
избледняло червило,
кървави очи,
прогарящ студ,
тлееща цигара.

Книгата оставаше

в дъното на прашния скрин
и все я четях така...

...понякога