*многоточие*

Думите й бяха бели,
многоточията - разнословни.

Той се влюби в черните следи

на заоблените малки букви.

Тя пиеше кафето си горчиво,

а той – отровно подсладено.

Слънчеви и лунни часове

тя прекарваше пред бялата хартия,

а той тръгваше от ен-тия перон

на претъпканата автогара.

И докато тя пише за копнежи,
той пътува към безкрая.