- ул. "Витоша*
Лятото започна с топъл дъждец (понякога не толкова топъл
и често не само дъждец…). Но в цялата тази мрачна меланхолия прозираше красота
и сиво обаяние. Улица „Витоша” - космополитната, вечно претъпкана с майки с
безспирно мърморещи деца, мъже в костюми, ученици с шарени тениски, отдавна
забравени приятели, щастливи двойки, художници, танцьори, музиканти – пъстра палитра
от множество хора, всеки със собствена уникална история, някои - насядали в
кафенета или барове, други - забързани към следващата дестинация, а трети –
реещи се без цел и посока. Е, тази картина е болезнена позната.
Но този ранен пролетен дъжд промени изгледа радикално. За първи път очите ми се
докоснаха до онази… сивата „Витоша”. Заведенията бяха пусти, улиците – мокри,
нямаше помен за човешко съществуване…
Едно момиче вървеше самотно по отдавна забравените трамвайни релси, момичето с
червения чадър. Е, този момент заслужаваше да бъде запаметен.
- Бургас
Звуците от китарата,
заглушавани от фалшиви тонове, объркани текстове и непринудени смехове все още
отекват в съзнанието ми. Кратките мигове, запечатани от затварящите се очи,
гледащи примижаващо среблолунната тъма, обгръщаща като мек плащ студения пясък,
са толкова по-сладки и обаятелни в сравнение с отпочиналото ми тяло в момента,
бродещо безцелно и самотно из прашните градски улици. Герданът от изкуствени
цветя лежи на леглото ми, заключил между цветовете си музика, приятелство, любов. Не, цветята не са изкуствени… а вечни –
изкуственото е фалшиво, илюзорно; вечното – осъществима утопия.
- Видин
Как бих описала тази седмица? Палатки, комари, усмивки и
МНОГО изкуство. Ето
това място бих нарекла „магия” – множество младежи на едно място с едно единствено
желание – да изкарат онова, което тайничко седи заровено в съзнанието им.
Музика, изобразително изкуство, фотография, театър, без правила и духовни граници.
- Гърция
И като за финал кратка обиколка из Йонийско море, нашарено с островчета, нежно погалени от италианската култура и маниери.