Романтична вечеря за един

Ще си купя
бели рози,
които няма
да потопя
във вода,
ще извадя от
дървения шкаф
полуизгорели свещи,
ще си поръчам
китайско -
отново номер 53,
ще си отворя бутилка
изветряло вино
и ще си пусна филм,
чиито реплики
зная наизуст.

Кой каза,
че за любовта
са нужни двама?

*многоточие*

Думите й бяха бели,
многоточията - разнословни.

Той се влюби в черните следи

на заоблените малки букви.

Тя пиеше кафето си горчиво,

а той – отровно подсладено.

Слънчеви и лунни часове

тя прекарваше пред бялата хартия,

а той тръгваше от ен-тия перон

на претъпканата автогара.

И докато тя пише за копнежи,
той пътува към безкрая.

Злочестото мастило

Написах ти писмо
преди години,
запечатах го
с катранено мастило
по погрешка.

И днес
платоничните си стихове
изцапвам с онова
незасъхнало мастило
по погрешка.

Понякога

Любовта ми беше книга стара,
с измачкани корици,

пожълтели листа,
бежово петно -
разляно горчиво кафе.
Четях я понякога.
Сюжетът бе прост:
сребролунни нощи,
огрени безлюдни улици,
прекършени токове,
бримка на бедрото,
избледняло червило,
кървави очи,
прогарящ студ,
тлееща цигара.

Книгата оставаше

в дъното на прашния скрин
и все я четях така...

...понякога