Някой, някога, някъде

Някой някога някъде
с разрошени къдрици – като сред есенна буря горици;
на петия ден от юли – когато въздухът е напоен с мирис на зюмбюли;
на път със теснолинейка – където върху празната прогнила пейка
ще седи самотна овехтяла книга –

годините рисували с жълта четка   
потопена в бледоохрена багрина;
между страниците скрита виолетка,
чийто аромат все още внася ведрина.

Някой с цветнноуханни пръсти
на изгревна роса по пролет
дланите си между книгата ще скръсти
и страниците ще поемат своя полет.

Назад къдриците си ще отметне,
ще те погледне със усмивка на уют.
Душата му меко ще помилва сетне
безплътността на звездния ти абсолют.

И така на пейката през юли или май
свали една от звездите си и я подай
на този някой с виолетка или детелина,
който ще стопли душата ти с коприна.