За детските огньове

Душата на поезията -
с аромат на кипежна пролет.
Пролет, донесена от дяволи.
Дяволи със серафимна сладост.

Утре за млечния ти силует
ще порицават катранени ти извивки.
Извивки на вероломните молби.
Молби за утопична ведрина.

И така, скъпо ми дете,
заплети огньове между белите коси
и положи душа върху скованата земя .
Запей в пролетни извивки…