Сродната душа
идва зиме -
за да те взриви в трепетната лава -
на неочаквана възраст, без име,
непозната, знайна, величава.
В стъклени
обкови на лятно огледало -
оглеждаш се, но телесното го няма -
твоите мъки и копнения предало,
с порив на подкрепа – утехата голяма.
Сродната
душа не пристъпва плавно,
не целува и не милва, не прегръща.
Тя предизвиква съзнанието безправно,
с въпроси за човека реалността разгръща.
Сродната
душа не е любовно превъзнасяне
за пеперуди във кръвта напролет.
Тя съблича мисълта с неясно произнасяне
на истини за несигурния, твоя полет.
С нея можеш
да умреш, да се събудиш във безумие,
да се рееш между сенките на викове,
да обичаш, да си тръгнеш с глухо неразумие.
Можеш да останеш тук или да потеглиш с утрешните влакове.