Синя песъчинка

Светът без теб е бяла клетка –
без ключалка, прозорче или цепка.
Въздухът в нея се сгъстява в плетка,
викът ми в агония се гърчи, трепка.

Изгубих мащаби за кометната вселена.
Свита е до дребна, синя песъчинка.
От своите черни дупки бе изпепелена.
Потъна и избяга като ветрена прашинка.

Вселената подскочи в безпределите,
завъртя се и кацна върху нечии ръце.
Стопиха се клетките, дупките, химерите.
Избледняха коси, очи, лице.

Пръстите - неговите в моите.
Погледите – завъртат се в омая.
Има безвъзвратна смяна на героите,
на чужда сцена ролята си да играя.

Светът без теб е първо действие
от ръкописа на новите комети
В сблъсъка им стана взаимодействие
между ноти, декори и балети.

Песъчинката се стопли и потрепна
с порив на щастие, мечтание и бодрост.
Блесна и избухна с еуфория великолепна.
Огнени звезди затанцуваха със волност.