Определям
сърцето си като птица, затворена в кафеза на обществената матрица и еднородното
сиво битие, с гореща чаша зелен чай и книга на Георги Господинов, мечтаейки
някой ден да се докосне до висините на райските му слова. Всяка изписана
мастилена дума на белия лист прогаря по малко студените решетки и птицата се
устремява към своя полет – полет на сребристите блянове, на нощната красота, на
обаятелна реч.
Родена съм в
топъл октомврийски ден на 1997г. – с доста по-жарко слънце от обикновено.
Сигурно на това се дължат хилядите червени, жълти и оранжеви мисли в съзнанието
ми, които често биват заслепявани от тягостната бяла светлина, която със
сигурност не бива да е там, и прогаря техния полет. За мое щастие тази светлина
се укротява за миг… и тогава хващам молива. А на въпроса колко са ярки моите
есенни цветове, само вие имате имат силата да отговорите.