Обаянието е в малкото

Научи ме, че обаянието е в малкото –
когато си забравях чадъра нарочно,

за да се мокря под твоя…

и те лъжех, че имаш хубави очи

като на съседа от лявата къща,

а тайно бях готова да заменя китната си улица

за кривата ти вселенска пътека.

Обаянието е в малкото –
когато слушах разказите ти от вчера,

защото нямотата ми пред теб пирува…

и докосвах ръката ти до моята неволно

с огнен порив на свястна преднамереност,

а после по тялото усещах разхождащи се пеперуди,

които политаха в сянката от днешните катрани.

Научи ме, че обаянието е в малкото –

всекидневното телесно овехтява

около празниците на платоничното.