Красотата не е любовно правосъдие
за усмивки, китки и комедия.
Тя не е бурна поривност на милосърдие
или запълнени щастливи междуредия.
Любовите въобще не са прекрасни,
те се раждат и умират със пожара.
Пише се за тях с речи гръмогласни,
а после отшумяват към следващата гара.
Друго си е да прегърнеш някой в мрака -
да ти е меко и да знаеш, че ще има утре.
Да ви е студено в някоя дървена барака,
пръстите да посинея, но да горите някъде отвътре.
Красотата се прокрадва лека като песен
в неравноделни рими и разхвърляни съзвездия.
Идва нечакана като летен грип наесен
и за болестта не търси лекове или възмездия.