Слънчеви комети

Лъжата изкривява изкуството. 
То става грозно, гърбаво, 

с изтлели очи и уродлива усмивка. 

Звездите се губят в мъглата,

ярките комети умират в празнотата, 

слънцето жарко леденее. 

Душата остава гладна, куха, 

с несбъднати блянове, викаща за помощ,

недокоснала се до споделяне.

А душата е лято. 
Топлият въздух се напоява 

с детска глъч, пенливи вълни,

горещи дъждове и безсънни нощи. 

Той те сгрява, когато ти е студено. 

Обичате, когато си сам. 

Приготвя ти чай, когато си болен. 

Прегръща те, когато няма кой. 

Лятото на поезията поглъща 

и зимата, и есента, и пролетта. 

Има белота без студ,

оранжеви багри без дъжд, 

цветни пъпки без сезонен грип.

Защо да приемаш часовника на претенции и пози, 
когато имаш лятно безвремие?

Заглавен епилог

Ти ще бъдеш главният герой,
аз ще се задоволя с отрицателната роля.
Всичко ще бъде дивен блус,
защото думите са демоде.
Може да има надписи
от бели завъртени букви
в рамки от изкуствени цветя.
Танцът ни ще бъде в пустота
под ритъма на грешни ноти.
Ще късаме черно-белите кадри,
а после ще залепяме само щастието.

А когато епилогът наближи,
ще оставя лентите на слънце
и ще заснемем всичко отначало.

Бели глухарчета

- на Мони

Честит рожден на моя по-голям брат, по-малък близнак, бъдещ съпруг, таен любовник, досаден син и най-прекрасен приятел! Тези няколко реда са малък подарък за иначе голямото и дългоочаквано твое пълнолетие. Знаеш, че заоблените букви са най-голямата ми любов – затова ти посвещавам и подарявам няколко слова от нея.

Хубаво е да знаеш,

че някой те обича

платонично, безвъзвратно,

с аромат на корист и колебание,

с повик на човешко.

Хубаво е да знаеш,

че има кой да замълчи,

да те погълне в

твоята, моята, неговата тишина,

да ти шепне с поглед,

а звучните слова да са болезнено познати.

Хубаво е да знаеш,

че полетът си е твой,

а счупеното крило

има винаги

кой да закърпи.

Хубаво е да знаеш,

че някой те обича,

защото тленните обещания илюзии

бледнеят и се стопяват между

белите глухарчета и нямото приятелство.