Синя песъчинка

Светът без теб е бяла клетка –
без ключалка, прозорче или цепка.
Въздухът в нея се сгъстява в плетка,
викът ми в агония се гърчи, трепка.

Изгубих мащаби за кометната вселена.
Свита е до дребна, синя песъчинка.
От своите черни дупки бе изпепелена.
Потъна и избяга като ветрена прашинка.

Вселената подскочи в безпределите,
завъртя се и кацна върху нечии ръце.
Стопиха се клетките, дупките, химерите.
Избледняха коси, очи, лице.

Пръстите - неговите в моите.
Погледите – завъртат се в омая.
Има безвъзвратна смяна на героите,
на чужда сцена ролята си да играя.

Светът без теб е първо действие
от ръкописа на новите комети
В сблъсъка им стана взаимодействие
между ноти, декори и балети.

Песъчинката се стопли и потрепна
с порив на щастие, мечтание и бодрост.
Блесна и избухна с еуфория великолепна.
Огнени звезди затанцуваха със волност.

Черни дупки

Топлината на зимата е когато:
имам бримка на лявото бедро
тениската ти от вчера ми е голяма
по чаршафите има избледняло червило
прегръщам те, защото няма парно
сутрините на средите са винаги неделни

Подарявам ти и съботите,
очакващи действие непразно,
в които ще ти правя палачинки
ще ти чета за черни дупки,
които се поглъщат взаимно
(ти в мен и vice versa)
плочата на грамофона ще прескача
в унисон с недишащото ми сърце -
тя – защото се е изморила да е единствената
аз – защото се надявам да съм последната

Без теб събото-неделите са понеделници,
в които нося дрехи по мярка
има парно, но душата ми настива
а черните дупки компресират

само отдавна паднали звезди

Да събера душата ти от чуждите

Искам да пътувам върху някоя звезда,
да обиколя вселената, за да те срещна.
Със всяко вдишване ще рисувам по една бразда
върху плоскостта на зората безутешна.

Преди да те открия ме очаква пътешествие -
нови планети, комети и всемири.
По пътеката до теб не цъфти спокойствие,
нито цигулар нейде да засвири.

Ще се боря с дракони, ще летя със самодиви.
Ще се впускам по погрешка при чуждите души,
за да узная, че им липсват твоите щастия звънливи,
само при които страхът ми може да се потуши.

В унисон ще летиш и ти изгубено към мен
със своите премеждия, лутания и брътвежи.
И така в някой неочакван летен ден
звездите ни ще се сблъскат, пораждайки копнежи.