За нощта

Обичай ме бързо и радикално,
като глътка долнопробно уиски.
Прекарвай студени пръсти
през сплетените ми коси
и рисувай ярки пориви с червило
по бледото ми пламно тяло.
Не ме обичай благо -
колко аматьорско!
Бъди нощна пеперуда
и се отдай на тъмата до несвяст.
С крилата си пораждай бури -
мощни, яростни и страстни.

А на сутринта ще си тръгна
като ледена комета.
Ти смени смачканите чаршафи
и запечатай с моето червило думи
за сребролунната ни бяс.
Всичко на финала ще бъде
евтин преразказ, с който
бегло ще обрисуваш на своите приятели
колко съм божествена!

Приказки за самодиви

Научих се да те обичам бавно,
с извивките на млечното си тяло.

Косите си за теб завъртам плавно,

в медените букли губя те изцяло.

После скривам в тях приказки чудати,
истории за дяволи и самодиви,

за ненавист и любов в карати,

за ледени огньове и кокичета игриви.

Преследвам те със плавни стъпки,
улавям погледа ти като пеперуда.

В кръвта ми засияват бели тръпки

и отново обичта ми избуява в полуда.