Любов? Не ми говори за любов. Колко
аматьорско…
Този смисъл, който влагаш в „любов”, аз асоциирам с нужда за живот! И тази
нужда е толкова егоистична… Любовта е взаимен егоизъм. Това е изконна нужда да се чувстваш ценен,
сигурен и достатъчно добър за някого някога. Това е житейската проста
потребност да получиш нещо, което нямаш – съмишленик в среднощно приключение
под блясъка на осветения централен булевард с бутилка вино или нещо
по-градусово горещо; приятел за разходка из близката изложба на автопортрети,
за чиято художествена психология само ти имаш интерес да се замислиш; или
поддръжник на твоите така пламенни разбирания и стремежи за хармония, които и
ти не си сигурен, че успяваш да проумееш. Това е нуждата за китайско рано
сутрин и ръце, в които да поплачеш. Любовта не е търсене на теми за разговор,
защото думите лесно потичат една след друга, докато почти не заспите на тревата
в парка. Тя е няма подкрепа и настървена борба рамо до рамо в малките
всекидневни битки.
Макар и егоизъм, той е от специалните
- взаимен. За него трябва порастване - да станеш духовно независим; да разбереш
кой си, какво търсиш, за какво мечтаеш, към какво се стремиш. Трябва да
опознаеш всяка извивка и цветен нюанс на своето съзнание, за да си способен да
се противопоставиш на вселената сам. Необходима е безмерна мяра смелост,
решителност и готовност за битка. Създай своя рамка за морал и гледай да е от гъвкав
материал. После гравирай, дълбай, извивай, завъртай, оцветявай и режи, но
гледай сечивата да са си твой. Не се съобразявай с традиции, култури, семейни
или обществени норми. Моралната рамка си е твоя, свободата си е твоя. Пътувай,
опознавай нови религии, разбирания, хора, общувай, учи нови езици, открий
непознати изкуства. Излез от четирите стени на дома си и стани част от универсума.
А любовта… тя идва после. Намираш
същия егоист като теб. Ти даваш. Той дава. Държите си ръцете като по филмите и
си говорите сладникаво. След време осъзнавате, че всичко това е излишно. Защото
ако любимия не е до теб в 3 през нощта с широко отворени обятия, ако не е
усетил незабележимата нотка на трева в гласа ти по телефона… тогава и най-омайващите
целувки на централния булевард, и шарените подаръци, и леката завист на
заобикалящите няма да имат значение.
Да, любовта е взаимен егоизъм. Ти
даваш нещо. Той дава нещо. Разменяте, сглобявате и така до края. Ех, колко
ужасно красива себична черта…