Приказки за самодиви

Научих се да те обичам бавно,
с извивките на млечното си тяло.

Косите си за теб завъртам плавно,

в медените букли губя те изцяло.

После скривам в тях приказки чудати,
истории за дяволи и самодиви,

за ненавист и любов в карати,

за ледени огньове и кокичета игриви.

Преследвам те със плавни стъпки,
улавям погледа ти като пеперуда.

В кръвта ми засияват бели тръпки

и отново обичта ми избуява в полуда.