Научи ме, че
обаянието е в малкото –
когато си забравях чадъра нарочно,
когато си забравях чадъра нарочно,
за да се мокря под твоя…
и те лъжех, че имаш хубави очи
като на съседа от лявата къща,
а тайно бях готова да заменя китната си улица
за кривата ти вселенска пътека.
Обаянието е
в малкото –
когато слушах разказите ти от вчера,
когато слушах разказите ти от вчера,
защото нямотата ми пред теб пирува…
и докосвах ръката ти до моята неволно
с огнен порив на свястна преднамереност,
а после по тялото усещах разхождащи се пеперуди,
които политаха в сянката от днешните катрани.
Научи ме, че
обаянието е в малкото –
всекидневното телесно овехтява
около празниците на платоничното.