Въпросът

Все късам белите лъчи

на маргаритките под пейките

и се питам дали обичам Него

а той ми подарява укротяващи фиби

за разпиляното време в косите

пеещите самовили в плитките

викащите вселени между възлите.

Подреждам ги в стъклено бурканче
и си отбелязвам с тях книгите

докато пия лилав чай на лято
със полепнали песъчинки 
на мечтания по порцелана

и душата ми се топли

събрана в парата на чашата

където щастието е задължително

и отговорът на въпроса е Не Го.