Прозорецът е
винаги затворен,
защото живея близо до небето,
а душата ми жаднее в свят илюзорен
да лети и да каца на кубето.
Държа я
затворена във клетка,
където звучно пее за морски ширини -
как е връзвала от хоризонта плетка
на една кука – откъснат лъч от светлини.
Вместо
въздух – парфюм на сол и волност.
Сирените без маски чакат някой моряк
да съблазнят според някаква порочна ритуалност,
а после в кораба му да се настанят чайки на орляк.
Замечтана с погледа в ярък спомен
и заслепена от обаянието на бляна,
душата ми чака утринния дъжд бездомен,
за да се слее безразсъдно с него в океана.