Представи си, че луната е балон

Представи си, че луната е балон,
а пасажерите сме аз и ти.
Ще летим из мастилен небосклон,
ще събираме вселени скрити.

Ако този белосребърен балон,
напоен с въздух на мечтание,
се закачи за някой остър клон,
ще разпилее звездите като в заклинание.

Вселената ще се обърне наобратно,
шевовете й ще се про-пук-пук-пукат.
Ще се пречупят лъчите многократно
и в косите ти ще се увият, за да заблещукат.

В това море от планети и комети
ще се гмурнем към незная,
без да имаме корабни билети
или карта на безкрая.

Вълните ще се пенят бурни,
ще отнасят звездните си миди
към галактики с пясъци лазурни,
високи кули и бели пирамиди.

И в този хаос небесен,
където всичкото и нищото се разпилява,
ще плувам с душата ти в съня унесен
и щастието в нас ще се вселява.